Има моменти -едни такива моменти, които просто променят обстоятелствата, деформират битието ни и сякаш ни правят по зли.
Не можем да ги избегнем, не можем да избягаме от съшността си. Човек се пита- "А какво може да се избегне?" онлайн магазини
Всъшност, не може да се избегне нищо. Единственото нещо, което можем да направим е да променим последиците върху себе си. Да направим така,че именно тези моменти да се отразяват добре. Аз се провалих в това си начинание, дори не мога да го нарека провал защото не опитах. Напротив, всичко, което ми се случи се отрази стотици пъти по-зле от очакваното.
Надежда ли ? уеб дизайн
Ха, надежда. Тя е една илюзорна мотивация и един мираж от успокоения. Нещо като ответна реакция на очакванията от теб самия. Когато попаднеш в абсолютната безисходица, в неочаквана депресия или дори временно психично отклонение, хората около теб незнайно как забравят,че са хора и предпочитат да те смачкат, да те обезверят и накрая да ти кажат в лицето - "Ами ти си си виновен! Човек каквото прави сам си го прави!". Поредната заучена фраза се явява като още едно разочарование.
Забравих.
Да, преглъщаш лютата болка от раната нанесена ти преди време. Вече си готов за новата доза змийска отрова,забравил си или си преглътнал трудностите,които си преодолял не благодарение на себе си, а на факта,че все още дишаш и ходиш по тази земя и нямаш избор. Ето сега е момента да те довършат и сринат психически. Недопустимо е да забравиш.
Промени.
Че какво му е на сегашното ми положение? Що пък да се променям. Хайде другите да се променят малко, ей така за разнообразие. Те са тези,които ме тъпчат, крайно време е да станат малко по- добри. Те са едни мухи. Едни гадни нахални- кацащи навсякъде мухи-гиганти, това са те.
Любовта
Ами някои хора казват, че съществува, други, че не, някои я обличат в метафори като: тя е морската пяна на бурния ни живот, краставицата в таратора, люспата от лук предпазваща проблемите ни да засмърдят извън кожата ни.
Истината е една. Тя е неизбежна а с нея са неизбежни и промените и забравянията и разочарованието и надеждите и компромисите и какво ли още не...тя обобщава всеобщата гадост на живота- измъчва те, радва те, карате да живееш е в някои случаи да умреш, но това е друга тема и определно не може да се обясни на сегашното ни общество.
Споменът от детството - онлайн дизайн на страници
ах светъл е той, но уви само спомен. Мечти към невинността,неприкосновеността и елементарните радости в живота- за съжаление мираж.
Но пък коя съм аз да ви обезнадеждавам! Вие сами ще осъзнаете всичко това- уви всеки се учи най-вече от себе си :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар